Храната, като лекарство!
Блог

Храната, нашето лекарство!

“Когато диетата е грешна, лекарствата са безполезни. Когато е правилна, няма нужда от лекарства.” Аюрведична поговорка

Връзката между начина на хранене и различните заболявания се разглежда във все повече книги, документални филми и подкасти. Многобройни изследвания доказват, че диетата е пряко свързана с нашето физическо и психическо здраве, тъй като различните храни съдържат специфични нутриенти, нужни на тялото, за да функционира правилно.

С добър режим можем да излекуваме или контролираме множество тежки и хронични заболявания. Да се справим с възпалението, да укрепим имунната система и да подобрим менталното си здраве. Въпреки това, много хора пренебрегват значението на храненето, като маловажно и не са склонни към промяна.

Ферментирали храни

пробиотици

Храносмилателната система е над 85% от цялата имунна система. Микробите, които изграждат чревната микрофлора участват в контрола на теглото, апетита, възпалителните процеси, когнитивното функциониране и производството на невротрансмитери. (1) Това означава, че всичко – от вашето настроение и нива на енергия до способността ви да се справяте с вирусни или каквито и да са други заболявания е свързано с червата ви.

Чревната микробиота изпълнява важни метаболитни и имунологични задачи. Нарушаването на нейния състав може да промени хомеостазата и да доведе до имунологичен срив ( 1 ) . Затова, консумацията на пробиотични храни е от изключителна важност.

Пробиотиците ще дадат тласък на имунната система и значително ще намалят риска от инфекции (2 , 3 , 4), а  също така може да ви помогнат да се възстановите по-бързо, когато сте болни (5 , 6 , 7)

Самата ферментацията помага за разграждането на хранителните вещества. Например лактозата – естествената захар в млякото се разгражда по време на ферментацията до по-прости захари – глюкоза и галактоза (8)  Благодарение на това, ферментиралите млечни продукти са много по-лесни за храносмилането. Ферментацията спомага за разграждането и унищожаването на фитати и лектини – съединения, които пречат на усвояването на хранителните вещества и се намират в семената, ядките, зърнените култури и бобовите растения  (9) Добавяйки храни като кисело зеле, кисело мляко, тофу, ферментирали зеленчуци, кимчи, темпе и кефир ще подобрите цялостно здравословното си състояние. Ако нямате възможност да консумирате ферменти всеки ден, можете да запълните този пропуск с висококачествени пробиотици.

Свежи кокосови орехи

Кокосът съдържа лауринова киселина, която тялото ви превръща в монолаурин – моноглицерид със свойството да разбива липидната мембрана на вирусите, включително грип, СПИН, херпес, шарка и грам – отрицателните бактерии.

Минералите в кокосовия орех участват в много функции в тялото. Кокосовите орехи са с особено високо съдържание на манган, който е от съществено значение за здравето на костите и метаболизма на въглехидратите, протеините и холестерола (10). Кокосът е богат на мед и желязо, които помагат за образуването на червени кръвни клетки, както и селен – важен антиоксидант, който защитава клетките.

Голяма част от мазнините в кокосовия орех са под формата на триглицериди със средна верига (MCTs) (11). Тялото метаболизира MCT по различен начин от другите видове мазнини, като ги усвоява директно от тънките черва и бързо ги използва за енергия (12 13 14).

Месото на кокоса съдържа галова, кафеена, салицилова и р-кумарова киселина. Те са фенолни антиоксиданти, които защитават клетките от увреждане и намаляват риска от заболявания. (15)

Сурови яйчни жълтъци

жълтъци сурови

Суровите яйчни жълтъци са най-пълноценната суперхрана. В тях има всички  микро и макронутриенти, за които се сещате. Съдържат почти всички витамини, включително мастноразтворимите  A, D, E, K ( не съдържа единствено вит.Ц), заедно с омега 3 и абсолютно всички основни минерали. В един яйчен жълтък има и повече от 66 мг. фосфор,  22 мг. калций, както и големи количества селен, желязо, цинк и мед. Те са добър източник и на фолати и вит. Б12. Жълтъците също са богати на лутеин и зеаксантин, каротеноиди, които предпазват от макулна дегенерация, свързана с възрастта – най-честата причина за слепота.

Според лекарят и диетолог Шилпа Арора “Яйчните жълтъци са най-концентрираният източник на холин, основен компонент на ацетилхолин – един от ключовите невротрансмитери на мозъка.” Яйчните фосфолипиди изглежда подобряват паметта и когнитивната функция и имат защитна роля срещу болестта на Алцхаймер (16).

Фосфолипидите в суровият яйчен жълтък са важни за изграждането на клетъчните мембрани. Те подобряват сърдечно-съдовото здраве (17),  като повлияват нивата на холестерола, намаляват възпалението, подобряват съдовата функция и понижават кръвното налягане (18).

Ярко жълтият им цвят е заради съдържанието на антиоксиданти. ТУК ( 19)Можете да прочете за някои от съединенията с антиоксидантна активност в суровия яйчен жълтък. Съдържащите се в тях каротеноиди, са по-биодостъпни в сравнение с каротеноидите в зеленчуците, тъй като са обвити с мазнини. Количеството каротеноиди в жълтъка е пряко свързано с диетата на кокошката. Затова домашните или органичните яйца са с наситено оранжев цвят за разлика от заводските.

Друг антиоксидант – фосвитин се справя с проблема с окисляването на желязото в жълтъка. Желязото е изключително важен за тялото минерал, но е уязвимо към вид увреждане, наречено окисляване (може да видите това окисляване под фод формата на ръжда, когато желязото е извън тялото). Вътре в тялото обаче, окисляването прави желязото възпалително.  Желязото в суровият яйчен жълтък обаче не се окислява, защото е обвито с фосвитин.

Добавяйки сурови  жълтъци към хранителния си режим си осигуряваме всички нужни на тялото ни нутриенти. За да се възползваме от техните качества на суперхрана обаче, трябва да избираме органични, пресни яйца от домашно отглеждани кокошки и да измиваме внимателно черупките със сапун и вода, преди консумация.

хранителни стойности жълтък

Чесън

чесън

Чесънът е мощно антибактериално, противогъбично и антивирусно средство и се използва, като храна и лекарство от векове. Съдържа съединения, които помагат на имунната система да се бори с микробите (20, 21).  Чесънът в цял вид съдържа съединение, което се нарича алиин. Когато скилидката се сдъвче или накълца на ситно, алиинът се превръща в алицин (основната активна съставка). Алицинът от своя страна съдържа сяра, която придава на чесъна неговия характерен мирис и вкус. Въпреки това, алицинът е нестабилен, така че бързо се превръща в други съдържащи сяра съединения, за които се смята, че придават на чесъна неговите лечебни свойства (22).  Тези съединения подобряват функцията на NK (natural killer)  и T имунните клетки, които са естествени убийци на вирусите.  Чесънът е и надеждна превенция срещу настинка и грип.  Установено е, че намалява тежестта на симптомите и продължителността на боледуването средно с 60 %  (23).

Зеленолистни

зеленолистни

С ниското съдържание на калории, но високото съдържание на фибри, витамини и фитонутриенти, зеленолистните носят огромни ползи за здравето.  Те са експертни детоксикатори благодарение на хлорофила- пигментът, който прави тези зеленчуци зелени. Богатите на хлорофил храни се свързват с тежките метали и токсините в кръвта и ги извеждат извън тялото. Хлорофилът също така помага с прочистването на черния дроб, за да може той да поддържа естествената способност на тялото за детоксикация.

Една от най-обещаващите ползи на зеленолистните е способността им да поддържат имунната система, като се справят с оксидативния стрес ( 24 ). Зеленолистните, като рукола, кейл, бок чой, броколи и зелена салата са едни от най-добрите източници на глюкозинолати, често изследвани заради изключителните им свойства за борбата с рака.

В International Journal of Epidemiology  e публикуван интересен подробен анализ на 95 изследвания, които разглеждат връзката на различни плодове и зеленчуци и болестите. Установява се, че зелените листни и кръстоцветни зеленчуци се свързват с понижен риск от преждевременна смърт и от сърдечни заболявания.

Изумителна е и силата на листните зеленчуци да забавят скъсяването на теломерите. Теломерите се скъсяват с напредване на възрастта и след като напълно изчезнат, клетката умира. Зеленолистните и кълновете изглежда имат превъзходна способност да запазват тяхната дължина(25).  Подобен е резултата от изследване, публикувано в Neurology, което открива че тези които консумират големи количества зеленолистни всеки ден имат много по-бавни темпове на когнитивен спад. Всъщност тяхната памет и бързина на мислене били, като на 11г. по-млади (26). Това твърдение останало вярно дори и след адаптиране на други фактори, като начин на живот, образование и общо здраве.

  1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC207122/
  2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25430686
  3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4979858/
  4. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21901706
  5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24780623
  6. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19747410
  7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16844267
  8. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25580813
  9. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25694676
  10. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24470093
  11. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27752194
  12. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27752194
  13. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4892314/
  14. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4882694/
  15. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/10942912.2015.1099042
  16. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3782450/
  17. https://www.mdpi.com/2072-6643/7/4/2731
  18. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26829066
  19. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4632414/
  20. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25961060
  21. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11238820
  22. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25961060
  23. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11697022
  24. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2990475/
  25. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3370421/
  26. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29263222

Свързани публикации

Leave a Reply

X