деменции
Блог

Какви са възможностите за превенция на деменциите – част 2

Към момента деменциите са нелечими от конвенционалната медицина. Тя не е изяснила причините, които ги предизвикват и механизмите, по които се случват. Но целенасочените усилия на научната общност непрекъснато попълват неяснотите и очертават близките цели, а те са свързани с диагностициране в ранните етапи, когато все още няма сериозни увреждания на мозъчните структури и обратимостта на процесите е напълно логична. Важно е също, че по-голямата част от рисковите фактори са напълно контролируеми.

Кои групи са най-засегнати от деменция

От деменция боледуват най-често хора в напреднала възраст – над 65 години. След 65 години рискът от Алцхаймер се удвоява на всеки 5 години, а след 85 – заплашва близо една трета от възрастните (1);

Жените са по-застрашени от мъжете – причините не са много ясни. Предполага се, че се определят от различни фактори – от по-ниското образование до географския фактор и индивидуалните характеристики (2).

Забелязва се расова и етническа определеност – афроамериканците са 2 пъти по-застрашени от белите, латиноамериканците и испанците са 1,5 пъти по-застрашени от останалите бели.

Наследствеността също е със сериозен дял в определянето на вероятността от заболяване. Ако имате роднина от първа степен с болестта на Алцхаймер, рискът вие да се разболеете нараства с 10-30%.

Какво представляват модифицируемите рискови фактори

Това са рискови фактори, които се повлияват от човешките действия на различно ниво – лично, на общността, на медицинските власти, на държавата и световната общност. Според доклад от 2020 година (3) на 12 модифицируеми рискови фактори се падат 40% от световните деменции. Което пък означава, че и потенциалът за превенция е около 40% .

Кои са модифицируемите рискови фактори при деменциите:

  • автоимунни заболявания и хронични вирусни, бактериални, гъбични инфекции.
  • замърсен въздух и околна среда –тежки метали и биотоксини ( всички микотоксини, най- вече Stachybotrys).
  • лошо сърдечно-съдово здраве – зле контролираните хипертония и висок холестерол увреждат съдовете и храненето на мозъка; 
  • затлъстяване;
  • депресия (макар че по –често връзката се обръща и депресията става следствие на деменцията)
  • липса на физическа активност;
  • диабет;
  • ниска социална активност;
  • тютюнопушене, злоупотреба с алкохол или наркотици;
  • травми на главата и увреждания на мозъка – особено, когато са тежки или се повтарят;

Диагностициране и лекуване на деменциите

Често хората не осъзнават и не разпознават симптомите на деменцията като проблем. Затова отговорността за навременно търсене на медицинска помощ може да падне върху близките им. Диагностицирането се извършва чрез цял комплекс прегледи, обследвания, тестове и наблюдения, използват се модерните методи на образната диагностика. Диагнозите обикновено са с много висока степен на сигурност. По-трудно е уточняването на конкретния вид (4), което може да наложи посещение при специалист и търсене на второ мнение. Въпросът е, че диагностицирането към момента е възможно, едва когато са настъпили необратими мозъчни увреждания.

Много надежди се възлагат на изследванията за биологичните маркери (5, 6, 25), които могат да покажат наличието на определени концентрации на протеините бета-амилоид и тау[1]  (причиняващи уврежданията при Алцхаймер) в цереброспиналната течност и кръвната плазма. Смята се, че те могат да подскажат развитието на болестта, когато няма още никакви разрушения в мозъчната тъкан и проявени симптоми. Друга посока е така наречената молекулярна образна диагностика (5, 25), която може да открие биологични доказателства, че Алцхаймер е в ход, преди да промени структурата и функцията на мозъка и да окаже необратимо влияние на паметта, мисленето и говора. Разчита се, че ранната диагностика ще открие по-големи възможности за защита от невродегенеративните заболявания.

Към този момент официалната медицина не лекува, а само третира деменциите и се опитва да се забави процесите и облекчи симптомите с различни терапии (7, 8, 9).

Специално за Алцхаймер вече съществува алопатична терапия, премахваща бета-амилоидните плаки, с които се обяснява заболяването. Очаква се, че това може да намали когнитивния и функционален спад в ранния му етап (8, 10). 

Обратими състояния на деменция 

Понякога симптоми на деменция могат да се предизвикат от напълно обратими причини. Такива са:

  • инфекции: системни гъбични, бактериални, вирусни
  • биотоксини, най –вече микотоксини
  • страничните ефекти на някои лекарства;
  • повишено налягане в мозъка;
  • хидроцефалия с нормално налягане;
  • дисбаланс на хормоните на щитовидната жлеза;
  • хранителни дефицити на витамин Е, В1 (тиамин), В6 (пиридоксин), В12 (кобаламин), мед и др.

В тези случаи деменцията, диагностицирана навреме като последица на конкретното състояние, е напълно обратима и отшумява с лечението на основното заболяване.

Доколко е възможна превенция на деменциите

За сега няма определено поведение или терапия, които биха могли със сигурност да предотвратят деменцията. Но чрез контрола на модифицируемите рискови фактори вероятността за невродегенеративни заболявания може да бъде намалена и/или отложена с до 40%. Условия затова са (2, 3):

  • здравословният, щадящ начин на живот – изследване (11) установява, че за възрастните хора без когнитивно увреждане или деменция вероятността от заболяване се увеличава както от високия генетичен риск, така и от неблагоприятния начин на живот. Но пък благоприятният начин на живот е свързан с по-ниска опасност от деменция дори сред участниците в изследването с висок генетичен риск; 
  • Подходящ режим на хранене – пример – средиземноморска, MIND диета, в някои случаи суровоядство (12, 13); 
  • редовната физическа активност – ходене, градинарство, колоездене, плуване, танци, добре подбрани упражнения поддържат сърцето и мозъка в кондиция;
  • грижа за доброто съдово здраве;
  • управляване на кръвната захар;
  • поддържане на здравословно тегло;
  • достатъчно сън (нарушенията му повишават отлагането на β-амилоид  и тау и поддържат нискостепенно хронично възпаление) (2);
  • поддържане на удовлетворяващи социални контакти;
  • спиране на тютюнопушенето и алкохола;
  • постоянни тренировки на мозъка (3, 14, 15) – пеене, изкуство, музика, четене, пъзели и изучаване на нов език;

Дали допълнителният прием на витамини, минерали, ненаситени мастни киселини може да служи за превенция на деменциите и когнитивния спад? Изследванията дават доста противоречиви отговори (16). Като че се налага мнението, че ненаситените мастни киселини, антиоксидантите, витамин В и оптималните нива на витамин D повлияват благоприятно риска от деменция.

Смята се, че те намаляват активността на основните патофизиологични пътища и процеси, свързани с развитието на деменция (по-специално на болестта на Алцхаймер), включително отлагане на амилоиди, неврофибриларна дегенерация, загуба на синапси, възпаление, повишен оксидативен стрес, дефекти в митохондриалната функция и производство на клетъчна енергия, загуба на съдова цялост и невронно увреждане и т. н. (17).

Надежди се възлагат на:  

  • бакопа мониери – съставките ѝ повлияват агрегацията на протеините бета-амилоид и тау (20); Значително подобрява краткосрочната и дългосрочна памет при всички видове деменции.
  • ресвератрол – като кандидат за ранни терапии за предотвратяване и/или забавяне на появата на клинични симптоми на Алцхаймер (21, 22, 23);
  • Longvida – липидиран свободен куркумин – забавя невродегенеративните процеси, почиства амилоидните плаки и стимулира секретирането на специфичния мозъчен хормон BDNF ( 26, 27, 28)
  • кверцетин (22) като защита срещу невродегенеративни заболявания;
  • фолиевата киселина (В9), макар да няма категорично доказателство, че предотвратява деменцията, повлиява добре когнитивните функции при здрави възрастни, предотвратява уврежданията или ги забавя (19).

Предполага се, че ползата от тях е по-голяма при прием преди значителна синаптична/невронна загуба, което отново ни връща към необходимостта от ранна диагностика.

Деменциите са една от най-сериозните заплахи за здравето ни в по-късна възраст. Колкото по-рано поемем контрол върху рисковите фактори, които водят до тях, толкова по-високи са шансовете да защитим общото си здраве и мозъка си в частност. Но това е и един от случаите, в които да започнем късно е по-добре, отколкото да не започнем никога. Говорете с лекаря си, подгответе програма за по-благоприятен начин на живот и я следвайте стриктно. Ние ще ви помогнем при избора на подходящи хранителни добавки.

Използвани продукти:

„Витамин D3“ (30, 60 или 120 капсули / 2000 IU)

Египетско масло от черен кимион“ (180 капс.)

Омега 3 Голд

„Бакопа мониери“

Ресвератрол със селен“

„Кверцетин, 100% натурален“ (500 мг)

„Куркумин, стандартизиран екстракт“ (60 капсули/550 мг)

„Н-ацетил Л-цистеин“, NAC (60 капсули/300 мг)

Мелатонин“ (3 мг или 10 мг)

Източници:

1.   https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-alzheimers/causes-and-risk-factors

2.   https://alz-journals.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/alz.12328

3.   https://www.thelancet.com/article/S0140-6736(20)30367-6/fulltext

4.   https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-dementia

5.   https://n.neurology.org/content/98/7/e688.long

6.   https://www.nature.com/articles/s12276-021-00638-3

7.   https://www.alz.org/help-support/i-have-alz/treatments-research

8.   https://www.alz.org/alzheimers-dementia/treatments/medications-for-memory

9.   https://www.webmd.com/alzheimers/dementia-treatments-overview

10. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/treatments/aducanumab

11. https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/2738355

12. https://alz-journals.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1016/j.jalz.2015.04.011

13. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/ana.20854

14. https://www.alz.org/help-support/brain_health

15. https://www.cdc.gov/aging/publications/features/dementia-not-normal-aging.html

16. https://link.springer.com/article/10.1007/s12035-015-9516-4

17. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4808873/

18. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23173831/

19. https://www.cochranelibrary.com/cdsr/doi/10.1002/14651858.CD004514.pub2/full

20. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31622587/

21. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6723840/

22. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4697862/

23.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5295071/

24. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5831771/

25. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/research_progress/earlier-diagnosis?_gl=1*pxwjib*_ga*MTExMzA2MDk0OC4xNjQ1NTM5OTM4*_ga_9JTEWVX24V*MTY0NTYxMjkwMi4zLjEuMTY0NTYxMzM4NS4w&_ga=2.118529088.877611291.1645539938-1113060948.1645539938

26.https://content.iospress.com/articles/journal-of-alzheimers-disease/jad170093?__hssc=75883914.3.1593846318021&__hstc=75883914.4154fde85875fb168166657fdc0a2cce.1593775299001.1593775299001.1593846318021.2&__hsfp=2326360692&hsCtaTracking=ad2f9488-dd0b-4470-af42-d44e89d7deec%7Ce9d46e19-99ba-4e8f-8e0e-875afb2ac231

27.https://www.hindawi.com/journals/ijad/2017/4164872/?__hssc=75883914.4.1593846318021&__hstc=75883914.4154fde85875fb168166657fdc0a2cce.1593775299001.1593775299001.1593846318021.2&__hsfp=2326360692&hsCtaTracking=ef149c27-21be-44d4-af48-161d807404cf%7Cb6dfaef5-f73c-4ec0-ae0a-3231f74e5fe3

28.https://bmcneurosci.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12868-018-0406-3?__hssc=75883914.3.1593846318021&__hstc=75883914.4154fde85875fb168166657fdc0a2cce.1593775299001.1593775299001.1593846318021.2&__hsfp=2326360692&hsCtaTracking=6aca1fb2-abbd-4805-bf52-8c92d648293a%7Cde1e98c2-ad65-438a-96d9-739b7a5a9431

Прочетете още:

https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dementia

https://www.cdc.gov/aging/dementia/index.html

https://www.nhs.uk/conditions/dementia/symptoms/?tabname=about-dementia

https://www.nia.nih.gov/health/what-is-dementia

https://www.alz.org/alzheimers-dementia/stages

https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-alzheimers?#plaquestangles


 [1]Дайте връзка към „Какво представляват деменциите и връзката им с остаряването“

Свързани публикации

Leave a Reply

X