demencii
Блог

Какво представляват деменциите и връзката им с остаряването – част 1

Деменциите са една от основните причини за страха от остаряване. Образът на човек с деградирали психически и умствени възможности, който не може да се обслужва сам, не познава близките си и не знае кой е, наистина е плашещ. Но деменцията не е естествено следствие от остаряването, не е част от нормалното стареене. Мнозинството от хората остаряват с бистър и ясен ум и добра памет и когато ги срещнем, с надежда си пожелаваме, да сме и ние като тях.

Какво представлява деменцията

Това е понятие, което обобщава постепенното деградиране на способностите за запомняне, за мислене, планиране, вземане на решения и следването им, до степен да се  затруднява извършването на обичайните ежедневни дейности. Тези процеси могат да са последица от различни физиологични и функционални нарушения в мозъка, които водят до различни заболявания. Някои от тях са много редки, други са широко разпространени – като болестта на Алцхаймер.

Най-често става дума за увреждане на мозъчните клетки и затруднена комуникация между тях. Липсата на нормална клетъчна комуникация причинява типичните нарушения в мисленето, поведението, чувствата и т. н. Различните видове увреждания в различните области на мозъка определят и различните проявления на деменцията.

Симптоми при деменция

Симптомите се различават според причиняващите ги мозъчни увреждания. Но общо взето за типични се приемат (1): 

  • влошаване на паметта, забравяне на току що обсъждани въпроси и многократното им повтаряне;
  • затруднения при общуване, проблеми с говора, разбирането и изразяването на мисли, затруднения при четене и писане;
  • заместване на думите, обозначаващи познати обекти, с необичайни думи/фрази;
  • отслабване на способността за преценка на ситуацията, объркване и дезориентация по отношение на време и място, изгубване в познат квартал, затруднения при шофиране;
  • проблеми при планиране и организиране, трудности при разбиране на числата и символите, объркване, невъзможност за отговорно боравене с пари и плащане на сметки;
  • трудности с равновесието и координацията, двигателните функции и движението, необходимост от повече време за изпълнение на нормалните ежедневни задачи и влошаване на качеството на изпълнението им;
  • проблеми с разбирането на визуални образи и пространствени отношения; халюцинации, изживяване на заблуди или параноя;
  • импулсивни действия и неадекватно поведение;
  • личностни промени – липса на интерес към нормални ежедневни дейности или събития, загуба на интерес към чувствата на другите хора и т. н.

Деменция и стареене

Понеже проявите на невродегенеративните заболяване са характерни за хората над 65 години, като обхващат около 1/3 от тези над 85 години, често се слага знак на равенство между остаряване и деменция. Но това е погрешно. Деменцията е болестно състояние и не е задължителна за хората в напреднала възраст. Болшинството от тях запазват бистрия си ум до края на живота си.

Остаряването в общия случай включва отслабване на мускулите и костите, втвърдяване на кръвоносните съдове. Забавят се психическите процеси и услужливостта на паметта намалява. Може да се чудите къде са ви очилата и ключовете на колата (случва се и на доста по-младите), да забравите нечие име или да не ви идва понякога точната дума и датата на рождения ден на снахата, но натрупаните знания и опит, спомените, езиковите умения и уменията за комуникация остават непокътнати. Сериозният умствен упадък не е нормална част от стареенето (2).

Хората с деменция проявяват различни симптоми – според конкретното заболяване, но в края на краищата по-рано или по-късно при всички се проявяват ясно различими проблеми с паметта, съсредоточаването, общуването, мисленето, преценката, вземането на решения и решаването на тривиални проблеми. Те започват да се губят в квартала, в който живеят от много години, забравят значението на често използвани думи, имената на близки и приятели, старите си спомени. Губят уменията да изпълняват многостепенни задачи като обличането или готвенето.

В повечето случаи деменциите започват много години преди да бъдат забелязани – при Алцхаймер дори до 2 десетилетия по-рано (5). Затова, макар да се проявяват в една по-зряла възраст, те съвсем не могат да бъдат приравнени с остаряването.

Болестта на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е най-разпространената деменция. На нея се падат от 60 до 80% от случаите. Най-типичен ранен симптом е трудното запомняне на скорошни събития – примерно – майка ви ви звъни по няколко пъти дневно, като всеки път се държи така, сякаш не сте се чували от дни и ви разказва или пита едни и същи неща. Той е следствие от факта, че най-напред се поразяват мозъчните клетки на хипокампуса, където се намира центърът на ученето и паметта, на формирането на нови спомени (2). Загубата на стари спомени, промени в говоренето и ходенето, личностните промени идват по-късно.

В съвременната конвенционална медицина липсват ефективни методи за лечение на Алцхаймер. Но лекари с по – алтернативен подход, като д-р Дейл Бредесен и д-р Нейл Нейтън  посвещават живота си на намиране на отговори за болестта и дават надежда, че хората могат значително да се подобрят и дори да се излекуват.

Увреждания, характерни за болестта на Алцхаймер

Смята се, че увреждането и загиването на мозъчните клетки се дължи на формирането на два типа структури, които не би трябвало да съществуват в мозъка – плаки от отлагания на протеинов фрагмент, наречен бета-амилоид, и заплитания от влакната на друг протеин, наречен тау (3). Подобни структури се срещат при повечето хора с напредването на възрастта, но при болните от Алцхаймер са много и се развиват по предвидим модел (3).

Към тях се добавят увреждания на митохондриите и силен оксидативен стрес (4). Наблюдават се  хронично възпаление и атрофия (свиване) на мозъка. Намалява и способността му да разгражда глюкозата за енергия. Тези промени започват между 13 и 22 години преди проявата на първите разпознаваеми симптоми (5). Това е така нареченият етап на предклинична болест на Алцхаймер.

Континиум на болестта на Алцхаймер

Продължителността във времето и много различните прояви на заболяването в различните му фази карат специалистите да говорят за континиум на болестта. Той включва:

  • предклинична фаза – без никакви симптоми;
  • леко когнитивно увреждане поради Алцхаймер – едва забележимо, разпознава се най-вече от околните и се обяснява с остаряването (5);
  • фаза на деменция, която се дели на три етапа (4):
    • ранен – болните все още контролират своето здраве и благополучие;
    • среден – пациентът може да участва в ежедневни дейности с помощта на околните;
    • късен – настъпват значителни промени в личността и човек има нужда от денонощни грижи (6).

Алцхаймер с ранно начало

Съществува и вариант на заболяването с ранно начало, който поразява хора на 30 – 40 – 50 години. Те могат да са във всеки от стадиите на заболяването и са трудни за диагностициране, защото повечето лекари дори няма да се сетят за  Алцхаймер на тази възраст. Обикновено причините оставят неизяснени –  има  пациенти с редки гени, които директно причиняват болестта. В този случаи най-често вече има заболели в семейството.

За да подпомогне разработването на терапевтични средства, д-р Бредесън описва 3 различни подтипа на болестта – тип 1 – възпалителен, тип 2 – атрофичен  и тип 3 – кортикален. Болестта на Алцхаймер тип 3 е резултат от излагане на специфични токсини. Най-често е инхалационна, фенотипна проява на синдром на хроничен възпалителен отговор ( CIRS ) и се дължи на биотоксини, като микотоксини. Разпознаването на този тип дава възможност за успешно лечение на пациенти, които по принцип се приемат за безнадежни.

Диагностицираните с Алцхаймер живеят средно от 4 до 8 години след поставянето на диагнозата, но в зависимост от общите условия на живот те могат да имат и още 20 години пред себе си.

Други видове деменции

Съдова деменция

Тя е втора по разпространеност след болестта на Алцхаймер и е причина за около 10% от случаите. Последица е от проблеми с кръвоснабдяването на мозъка и така наречените „тихи“ инсулти. Миниинсултите увреждат отделни области на мозъка и симптомите варират според увреденото място и размерите на увреждането. Влошаването на състоянието на болния е поетапно и се задълбочава рязко след поредния отминал незабелязано миниинсулт.

С телца на Леви

Тя е третата по разпространеност с 5 до 10% от случаите. По-характерните белези са  скованост, треперене, проблеми с движението и баланса. Случват се още объркване, сънливост през деня и безсъние през нощта, зрителни халюцинации.

Причинява се от микроскопични отлагания в невроните на специфичен протеин (алфа-синуклеин), който се извлича от клетъчното ядро и с това се нарушават процесите на възстановяване на ДНК в клетката (7). Много често телцата на Леви се срещат при болни от Паркинсон, както и заедно с мозъчните промени, типични за Алцхаймер (8).

Деменция при болестта на Паркинсон

Тя се проявява поне една година след диагностицирането на Паркинсон. Дължи се на мозъчните промени, причинени от болестта, които се разпространяват и засягат паметта, мисленето, разумната преценка, способността за планиране.

Леко когнитивно увреждане

То представлява ранен етап на загуба на паметта и други когнитивни способности (езикови умения, визуални и пространствени възприятия). Промените се забелязват от околните и самите болни, но те могат да извършват самостоятелно повечето дейности от ежедневието. Характерно е за 12 – 18% от хората на 60 и повече години. В някои случаи лекото когнитивно увреждане може да се върне към нормата или да остане стабилно (9), в други се оказва ранен стадий на различни деменции – най-често на болестта на Алцхаймер (5).

Съществуват и други видове заболявания, водещи до деменция – фронтално-темпорална,  хидроцефалия с нормално налягане, болестта на Кройцфелд-Якоб, синдром на Даун, болест на Хънтингтън, синдром на Корсаков, задна кортикална атрофия. Те са сравнително слабо разпространени, някои попадат сред така наречените редки болести.

Много често е наслагването на повече от един вид – смесена деменция. Тя обикновено е трудна за откриване, симптомите се припокриват, или едната болест е по-изявена и маскира другата. В такива случаи заболяването прогресира доста по-бързо.

Със застаряване на населението деменциите все повече се превръщат в социално значими заболявания, сравними със сърдечно-съдовите. За поддържане и обгрижване на заболелите се отделят огромни ресурси от всякакъв характер. Зад всеки от милионите болни стои поне още един човек с напълно променен живот. Към момента тези невродегенеративни заболявания са с много надежди за постигане на обратимост в най-ранната им фаза. Как би могло да се случи това, разберете в следващата публикация Какви са възможностите за превенция на деменциите“. 


Източници:

1. https://www.nia.nih.gov/health/what-is-dementia

2. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-dementia

3. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-alzheimers?#plaquestangles

4. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5831771/

5. https://alz-journals.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/alz.12328

6. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/stages

7. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-dementia/types-of-dementia/parkinson-s-disease-dementia

8. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-dementia/types-of-dementia/lewy-body-dementia

9. https://www.alz.org/alzheimers-dementia/what-is-dementia/related_conditions/mild-cognitive-impairment

Прочетете още:

https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dementia

https://www.cdc.gov/aging/dementia/index.html

https://www.nhs.uk/conditions/dementia/symptoms/?tabname=about-dementia

 

Свързани публикации

Leave a Reply

X