slow living
Блог

Slow Life или как да остаряваме бавно

Не живейте живота си така, сякаш се страхувате

да не закъснеете за собственото си погребение“

Geir Berthelsen,

основател на The world Institute of slowness

Знаете отлично какво е бърза храна (Fast Food). А чували ли сте за бавна храна (Slow Food) и знаете ли какво значи това? Или пък за бавен живот, бавно остаряване, бавно пътуване, бавни градове и дори за бавна мода?

Историята започва с протест срещу  „Макдоналдс“

През 1986 година в Рим избухват протести срещу отваряне на ново заведение на световната верига за бързо хранене. Група италианци се обявяват в защита на местната храна, на традиционните вкусове, на малките заведения и на малките ферми зад тях. Скоро те печелят нови и нови съмишленици. Ражда се концепцията, според която всеки човек заслужава храната му да е:

  • добра – качествена, вкусна, ароматна и здравословна;
  • чиста – да не е вредна за него, нито за природата около него;
  • справедлива – с достъпна цена, която осигурява справедливо заплащане на производителите.

Привърженици на Slow Food бързо стават милиони в цял свят и създават организации в близо 200 държави. Сред основните им цели са

  • защитата на местните хранителни култури и традиции;
  • опазването на видовото биоразнообразие;
  • чистотата на природата;
  • устойчивостта на производство на храни;
  • подкрепата за произвеждащите ги социални общности.

Защо Slow Life

Отношението на човека към храната е показателно за цялостното му отношение към живота, към начина му на живот. Ако сте склонни да хапвате на две- на три на крак, без да се замисляте особено какво ядете, вероятно сте склонни да поставяте собствените си потребности от почивка, релакс, удовлетворяващо общуване и забавление далече назад в приоритетите си. Вероятно списъкът ви със задачи за деня съдържа ангажименти за цяла седмица, а като не успеете да ги изпълните или не ги изпълнявате добре се чувствате недоволни, потиснати, стресирани, несправящи се. Затова идеите за бавната храна лесно обхващат всички сфери на живота.

Бавното живеене е стремеж към благополучие и правене на нещата възможно най-добре, а не възможно най-бързо. Въпреки че сред символите му е охлювът, бавният живот не означава да пълзите, а да крачите спокойно и уверено според собственото си темпо, вместо да подтичвате нервно и тревожно.

Той не е загуба на време, а печелене на време – като вършите само нещата, които наистина са важни за вас самите, които ви карат да се чувствате добре. Обяснява защо домът ви е пълен с вещи, телефонът ви – със снимки от скъпи екскурзии, а щастието все остава някъде отвъд тях.

Технологиите и бавното живеене

Представете си – зареждате пералнята, включвате пекарната за хляб, пускате прахосмукачката-робот, поставяте продуктите в умния уред, който ще се изключи, когато е готова храната. Поръчвате покупките онлайн. Пътувате с бързата си кола.

Спестили сте много време!

И какво правите в това време? Наслаждавате се на спокойствието, отглеждате цветя, прекарвате го с любимите си хора? Или по-скоро продължавате да отмятате следващите задачи от списъка? Целият ви ден е такъв списък, целият ви живот! Къде сте вие? На снимките в социалните мрежи?

Обвиняваме технологиите за съсипващата динамика, в която живеем, но те са само инструмент. И от нас зависи как ще го използваме. При разумна употреба този инструмент ще ни спечели много време – време да приготвим бавна храна за децата си и да общуваме с тях, да помечтаем, да бъдем себе си, да правим това, което винаги сме искали, но никога не сме имали време за него. Защото независимо от технологиите, нито възможностите ни, нито потребностите ни като биологични същества са променени. Сетивата ни продължават да са настроени за движение със скорост около 5 км/час. Продължаваме да имаме нужда от 8 часа  сън, от малко качествена храна и от слънце.

Остарявайте бавно, остарявайте здрави

Slow Agе е естествено развитие на идеите за бавната храна и бавното живеене. Невижданата досега продължителност на живота е съпроводена с масово разпространение на хронични заболявания, които влошават качеството му. Хората се страхуват от старостта, защото я свързват с болести, с немощ, с деградация – физическа и психическа.

Вече се знае, че те са наследствено обусловени в малка част от случаите. Учените смятат, че основната причина за разрушителните заболявания е във взаимодействието между външните и вътрешните за организма ни фактори.

Всеки жив организъм преминава през моментни отклонения от нормата – влошено храносмилане, възпаления, настинки, леки наранявания, отделяне на свободни радикали и т. н. Той лесно се справя с тях сам. Но под влиянието на замърсената среда, лошата храна, напрежението и стреса, недоспиването и обездвижването, тези временни отклонения лесно се задълбочават и се превръщат в хронични. Съществува и специален термин за обозначаване на съвкупността от факторите на външната и вътрешна среда, които взаимодействайки, определят здравето на организма – експозом.

Дали експозомът ще бъде враждебен за нас, или приятелски – зависи от начина ни на живот, от отношението ни към нас самите и към света.

Бавното остаряване, като част от бавното живеене, е живот според променящите се с възрастта възможности на организма. Естественото забавяне на темпото, приемането на реалността такава, каквато е, по-добри грижи за нас самите и здравето ни е много по-щадящо, по-красиво и по-достойно от безсмисленото бодрячество или тоталното отрицание и черногледство. Вече почти половината ни съзнателен живот преминава след 50те. И е важно цялото това време да изживеем здрави и в хармония със себе си.

Тенденцията към забавяне е всеобща

Тя, разбира се, не идва от големите компании и политиците. Но обхваща толкова много хора, че те няма как да не започнат да се съобразяват с нея. Така се появиха

  • бавните градове, в които грижата за природата и пестеливото потребление на ресурсите, местното производство на стоките от първа необходимост и храните, оптималното развитие на комуникациите и условията на живот са на непознато до сега ниво;
  • бавното пътуване, при което вместо да участват в бърз слалом между забележителностите, хората отсядат на непознати места, сближават се с местните, опознават традициите и културата им;
  • бавните пари, които при забавен оборот се насочват към местното производство, за да подкрепят културното, екологично и стопанско разнообразие в икономиката;
  • бавните медии, бавната мода, връщане към бавната литература и т. н.

Накратко –  Slow Life е стремежът на съвременния човек да си върне живота, да преоткрие себе си под безбройните „трябва“ и да живее според това, което иска – със собственото си темпо. Искате ли да опитате – още от днес?

Още по темата:

https://www.flowmagazine.com/flow-magazine/as-seen-in-flow/the-rise-of-slow-life.html

https://www.nellyrodi.com/en/niksen-the-new-art-of-living-the-slow-life

https://www.hoteldonpancho.es/en/blog/slow-life-what-is-and-how-to-start-it/

https://www.slowmovement.com

https://www.marthastewart.com/2224818/slow-living-lifestyle

Свързани публикации

Leave a Reply

X