tromboza
Блог

Тромбоза – какво представлява и може ли да бъде предотвратена

Всяко споменаване на думите „тромб“ и „тромбоза“ предизвиква неприятни асоциации за инфаркти, инсулти, белодробна емболия. COVID пандемията засили говоренето за кръвните съсиреци и за последствията, до които водят те. Въпросите за възникването им, рисковите фактори, които ги обуславят, и възможната превенция ни вълнуват все повече.

Какво представлява тромбозата

Думата идва от гръцки и означава „съсирване“. Определя се като патологично образуване на съсиреци в кръвоносните съдове, които затрудняват нормалното кръвообращение. Когато те се откъснат от мястото на образуването си и тръгнат с кръвния поток, вероятността в един момент да запушат съда и да спрат достъпа на кислород и хранителни вещества до тъканите и клетките е много голяма. Настъпва тъканно увреждане. Колкото по-голямо и сериозно е то, толкова по-тежки са последиците за организма. Острата артериална тромбоза е най-честата причина за смърт в развитите страни, а венозната тромбоемболия е трета поред причина за сърдечно-съдова смърт (1).

Защо се случва съсирването

Съсирването е преобразуването на кръвта в гел, в полутвърда маса, способна да спре кръвотечението. То е естествен защитен процес на организма, който предотвратява прекомерната кръвозагуба при външни и вътрешни наранявания. На мястото на нараняването на кръвоносните съдове се образува съсирек, който запушва разкъсването и спира кървенето. Спирането на кървенето на наранения кръвоносен съд се нарича още хемостаза (2). Съществуват механизми, които пречат на прекомерното съсирване и осигуряват резорбирането на тромба, след като той е изпълнил задачата си.

Прекомерно съсирване – тромбофилия

Това е състояние, при което кръвта се съсирва много лесно или твърде много. То увеличава сериозно риска от образуване на съсиреци във вените и в артериите. Тромбофилията може да е наследствена или придобита (3).

Механизъм на съсирването

При нараняване се задействат незабавно така наречените съдови фактори на съсирване (протеини). Те

  • свиват съдовете (вазоконстрикция) и ги компресират чрез изливането на кръв в околните тъкани; 
  • почти веднага след нараняването на мястото започват да се натрупват тромбоцити и блокират кръвотечението като запушалка.
  • започва коагулацията (съсирването) – стартира активирането и свързването (агрегирането) на тромбоцитите и производството на фибринови влакна от фибриногена. Тромбоцитите и фибринът се свързват и образуват съсирек в очакване на възстановителните процеси на тъканите (4).

Тромбоцитите и ролята им в тромбогенезата

Тромбогенезата е процесът на възникване и развитие на тромбозата. Определяща роля в нея играят тромбоцитите. Това са клетъчноподобни елементи на кръвта без ядро. По-малки са от червените и белите кръвни клетки и се произвеждат в костния мозък. Най-важните им характеристики са способностите им за:

  • активиране;
  • адхезия към стените на кръвоносния съд;
  • агрегация помежду им.

Основната им задача е да се струпват на местата на нараняване и да запечатват лезията. Но са важни също за вродения имунитет, за регулиране на нарастването на туморите, за междуклетъчната комуникация, имат отношение към възпалението и др. (5, 6).

Когато целостта на ендотела (съдовата лигавица) е нарушена, тромбоцитите, които се движат във външната част на кръвотока – до стената на съда, веднага прилепват към нарушената тъкан и образуват струпвания с плътна сърцевина и рехава обвивка, която позволява външните тромбоцити да останат активни (5). При закрепването си, те се активират и отделят вещества, стимулиращи по-нататъшната агрегация (7). Генерира се тромбин, който превръща фибриногена във фибринови полимери (омрежен фибрин), а те свързват здраво агригираните тробмоцити (2, 8).

Тромбогенезата започва с увреждането на стената на кръвоносния съд

Предизвиква промени в циркулацията на кръвта – след формирането на тромба се появяват така наречените завихряне или стаза (застой).

Води до промени в свойствата и състава на кръвта.

Венозна и артериална тромбоза

Тромбозата в двата вида кръвоносни съдове протича по различен начин:

В артериите

Започва с разкъсване на атеросклеротичната плака. Това води до нарушаване на ендотела на съда и освобождаване на компонентите на плаката в кръвта. Съсиреците предизвикват бързи симптоми и причиняват усложнения – инфаркти и инсулти включително (9). Те са богати на тромбоцити и се наричат бели.

Във вените

Ендотелът остава здрав, но по неясни причини губи антикоагулантните си свойства и проявява прокоагулантни характеристики. Възможно е да се намесват още два фактора – необичаен кръвен поток (като липсата му – застой на кръвта) или промени в свойствата на самата кръв (добива склонност към прекомерна коагулация – тромбофилия) (1). Тромбите във вените се образуват бавно и симптомите започват да се проявяват постепенно (9). Те са богати на фибрин и червени кръвни телца и се наричат червени.

Симптоми на тромбоза

Нежеланите съсиреци са най-чести във вените на краката, но могат да се образуват на практика във всеки кръвоносен съд – вена или артерия – на ръцете, в корема, в черепа и т. н.

Симптомите зависят от това, къде е тромбът.

Когато той е в:

  • дълбоките вени на краката (дълбока венозна тромбоза) – кракът ви ще отече, ще е болезнен, зачервен и топъл. Ако се образуват няколко съсирека, крайникът се подува сериозно, стига се до обезцветяване на кожата;
  • белите дробове (белодробна емболия, която по същество е усложнение на дълбоката венозна тромбоза) – ще се оплаквате от задух и болка в гърдите, ускорен сърдечен ритъм, лека треска, кашлица с или без кръв, сърцебиене;
  • повърхностните вени на краката (повърхностен тромбофлебит) – оплакванията се ограничават до болка и  зачервяване (3);
  • коремните вени – имате силна болка в стомаха, повръщане, диария;
  • мозъка (артериална тромбоза) – усещате главоболие, замаяност, затруднения при говорене и виждане, слабост в крайниците, лицето;
  • сърцето (артериална тромбоза) – дишате трудно, гади ви се, имате световъртеж, изпотявате се, изпитвате болка и тежест в гърдите (10).

Тромбите имат склонност да се откъсват от мястото си на образуване и да тръгват с кръвта – превръщат се в емболи, а усложненията, които причиняват емболите се наричат емболии. Това е и начинът, по който дълбоката венозна тромбоза може да доведе до белодробна емболия.

Рискови фактори и състояния за тромбозата

Въпреки че конкретните причини за формирането на тромби, откъсването им и предизвикването на запушвания на кръвоносните съдове не са напълно изяснени, все пак има изявени рискови фактори за това:

  • фамилна обремененост;
  • някои заболявания (рак, лупус, COVID-19, претърпени инсулти и инфаркти, разширени вени);
  • проблеми с имунната система;
  • сърдечна недостатъчност (не достатъчно силен кръвен поток) и други сърдечно-съдови болести;
  • високо кръвно налягане, високо ниво на холестерол и на кръвна захар;
  • атеросклероза;
  • травми;
  • някои лекарства – противозачатъчни, за хормонална терапия, срещу рак;
  • напреднала възраст;
  • парализа, залежаване поради болест и операция;
  • обездвижване – работа на бюро, продължително шофиране, летене в самолет;
  • хранителни дефицити (липса на витамин В6, В12);
  • претоварване на вените (при затлъстяване и бременност) и др.

Видове лекарства срещу тромбоза

Възникването и развитието на тромбозата се контролира към момента от два типа лекарства – антитромбоцитни и антикоагуланти.

Антитромбоцитните лекарства са насочени основно към потискане активирането и агрегацията на тромбоцитите – аспирин (1). Те се използват профилактично при пациенти със сърдечно-съдови заболявания и при спешни случаи.

Антикоагулантите са два големи класа – хепарини, които засилва антитромбиновата активност, и антагонисти на витамин К (варфарин), контролиращ някои фактори на съсирването .

Основният недостатък и на двата вида медикаменти е засиленият риск от прекомерно кървене (1).

Хранителни добавки като съпровождаща терапия и профилактика

Тромбозата носи достатъчно сериозен риск, за да си позволите да се самолекувате. Но съществуват множество биоактивни вещества, които могат да се използват като профилактика и съпровождащо лечение след обсъждане с лекуващия ви лекар.

Кверцетин

Кверцетинът е активно вещество в много плодове и зеленчуци. Той се проявява добре в потискането на тромбоцитната агрегация, която е условие за образуването на тромби. Има висок антиоксидантен и имуномодулаторен потенциал. Ние ви предлагаме два продукта – Кверцетин, 100% натурален“ [M1] и „Кверцетин имун комплекс“[2] , в който действието на флавонола се подкрепя от витамини С и D и цинк.

Куркумин

Куркуминът е основното активно вещество в куркумата. Има изявена протективна роля за сърдечно-съдовото здраве. Намалява оксидативния стрес, възпалението, липидната пероксидация и плазменият фибриноген. А това са факторите, замесени във възникването и развитието на атеросклерозата и артериалните тромбози (4). Longvida® Brain Curcumin[3]  осигурява висока бионаличност на свободен куркумин, който пази съдовете на сърцето и мозъка чисти. 

Серапептаза (ензим)

Това е ензим, който разгражда съсиреци, кисти, мъртви тъкани, продукти на възпалението, плаки по артериите. Намалява отоците и др. За пръв път е изследван в Япония през 1967 година, не се секретира от човека. Използва се в Европа и Азия от тридесетина години и започва да печели име на една от най-мощните противовъзпалителни добавки (12).

В хранителната добавка „Сера плюс“[4]  серапептазата е комбинирана с ензимите бромелаин и папаин, добавени са куркумин, джинджифил и пиперин, босвелиева киселина. Комбинацията е с изявено противовъзпалително действие и с висока ефективност при разтварянето на съсиреци.

Бромелаин и папаин (ензими)

Двата ензима бромелаин и папаин[5]  са с антиедематозно, фибринолитично и антитромботично действие. Те намаляват прикрепянето (адхезията) на тромбоцитите към ендотелните клетки и потискат индуцираното им от тромбина слепване (13). А това означава, че са от полза в борбата срещу образуването на съсиреци, формирането на отоци и задържането на течности. 

Магнезиев бисглицинат

Магнезиевият бисглицинат[6]  е хелатирана сол на магнезия и аминокиселината глицин. Характерното за него е, че пречи на агрегирането (слепването) на тромбоцитите и удължава периода на кръвосъсирване на тромбина. Освен това е подходящ при проблеми с нервите и затруднения със съня. Той е най-добре усвоимата форма на магнезий.

Омега 3 голд”

Ползите от омега-3 мастните киселини са известни. Все пак да напомним – приемът им намалява:

  • активирането на тромбоцитите;
  • агрегацията им;
  • плазмените нива на фибриногена (4). 

Накратко – Омега 3 голд”[7]  работи за добрата профилактика на тромбозата. 

Витамини Е

Витамин Е[8]   повлиява добре хиперагрегацията на тромбоцитите, като потиска производството на тромбоксан – простагландин, който стимулира струпването им. Тези действия намаляват риска от формиране на тромби (11).

Срещу тромбозата е препоръчително поддържането на оптимално тегло, ограничаване на наситените мазнини, солта, бързите въглехидрати. От определящо значение е движението – дори не физическото натоварване, просто раздвижването между дългите часове заседяване или залежаване, което ще кара кръвта ви да циркулира, вместо да се застоява в краката ви. Похапвайте повече плодове, зеленчуци и риба. Когато ви е необходимо да използвате и хранителни добавки, но ви е трудно да подберете подходящи, попитайте ни[9] !

Използвани продукти:

„Кверцетин, 100% натурален“

„Кверцетин имун комплекс“

 Longvida® Brain Curcumin

„Сера-плюс“, серапептаза

„Магнезиев бисглицинат“

„Бромелаин и папаин“, ензими

„Омега 3 голд”

„Натурален витамин Е“

„Витамин Ц с нар, биофлавоноиди и ресвератрол“

Източници:

               1.   https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2848509/

               2.   https://www.msdmanuals.com/professional/hematology-and-oncology/hemostasis/overview-of-hemostasis 

               3. https://www.msdmanuals.com/home/blood-disorders/excessive-clotting/excessive-clotting

               4. https://www.lifeextension.com/protocols/heart-circulatory/blood-clot  

               5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5709181/

               6. https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/01.CIR.0000147228.29325.F9

               7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1297259/

               8. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17414213/

               9. https://www.radiologyinfo.org/en/info/bloodclot

               10. https://www.webmd.com/dvt/types-of-blood-clots

               11. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3997530/

               12. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5790697/

               13. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10218125/


Свързани публикации

Leave a Reply